Археологията е удивителна наука, чиито постижения ни помагат да разберем и осмислим по-добре миналото си. Благодарение на нея ние, съвременните хора, получаваме безценни сведения за това как са живели нашите предци и до каква степен са били развити техните култура, език, бит, цивилизация. 

Един по-задълбочен поглед в материята ни показва, че съществуват изобретения, които са особено прогресивни и се отличават с гледна точка, която далеч надминава тогавашните представи и виждания за света. В настоящия текст ще се фокусираме само върху по-техническите такива, за да припомним, че революционни хрумвания винаги е имало и ще има, защото те са тези, които движат света напред. 

Механизъм от Антикитера


Механизмът от Антикитера е антично устройство, което успява да удиви учените още със самото си откриване. Носи името на гръцкия остров, на който за пръв път в съвременната история случайни водолази се натъкват на него през 1901 година - Антикитера. На пръв поглед изглежда просто като красив артефакт, подобен на стар масивен часовник, но впоследствие функциите му се оказват доста интересни.

Изследователите успяват да установят, че представлява астрономически инструмент, изобретен преди повече от 2100 години. Според най-достоверните теории корабът, на който е пътувал, е бил римски и е бил предназначен за триумфално шествие на Юлий Цезар. За подобно изобретение свидетелстват и някои запазени творби на Цицерон, който споменава за “сферата на Архимед”, която била в състояние да проследи положението на Слънцето и Луната спрямо Земята. 

Механизмът от Антикитера е предназначен да проследява движението на астрономическите тела в Слънчевата система, както и присъствието им в зодиакалните съзвездия. Използван е да изчислява дати на събития като слънчеви и лунни затъмнения, периодични природни явления като смяната на сезоните, фазите на Луната и други. Точността му била с отклонение от порядъка на впечатляващия 1 градус за 500 години.

Представлява дървена кутия с бронзови механични компоненти и циферблати, която по своята същност работи като архаичен аналогов компютър - първият открит в исторически план. Въртенето на ръчка задвижва система от метални зъбни колела, които задават положенията на конкретни точки на предната страна на устройството. Има и надписи на древногръцки по задната му част, които представляват основни инструкции за употреба и разяснения. Не една или две съвременни научни групи са посветени на каузата да разгадаят всичките мистерии на устройството, но към този момент тази амбициозна задача все още не е постигната.

Багдадска батерия


Багдадската батерия не за пръв път е обект на нашите текстове, а причината е съвсем проста - продължаваме да бъдем все така удивени от нейните качества и прогресивното мислене, което издава нейната конструкция. 

Този артефакт на забележителната възраст от над 2000 години е първата позната ни батерия, имаща способността да съхранява и захранва с електрически ток. Открита е за пръв път през 1983 година от германски археолог Худжут Рабу, близо до Багдад. 

Конструкцията се състои от три съвсем обикновени части, комбинирани по специфичен начин. Представлява глинен съд, в който са разположени меден цилиндър и железен кол. При наливане на слаба киселина в глинената делва (оцет или гроздов сок например), в резултата на химичната реакция своеобразната “батерия” би генерирала около 1 волт електричество. 

Мистерията всъщност е за какво е било на древните цивилизации да генерират електричество, като отговорът не е съвсем ясен и до ден-днешен. Още повече че няма конкретни исторически данни какво е било реалното предназначение на съда. Най-достоверната теория е свързана с галванизирането на различни елементи, или с други думи - полагането на един метал върху друг. По-метафизичната хипотеза е, че Багдатската батерия е участвала в различни религиозни ритуали с цел впечатляване на вярващите. 

Автоматичните врати


Ако ви кажем, че гърците са имали автоматични врати преди нас, най-вероятно бихте реагирали с искрено учудване и дори леко недоверие. Официалната им поява е едва през 1931 година, като и досега ги припознаваме като типично “модерно” изобретение. И все пак, първите хора, станали свидетели на подобно устройство, живели през далечния I век от н.е. 

Механизмът всъщност бил съвършено логичен. За да се отвори вратата, просто трябвало да се генерира достатъчно топлина, която да предизвика съответните атмосферни промени в специални месингови приспособления, чиято функция била впоследствие да изпомпва водата към контейнери. По този начин се създавала тежка маса, която предизвикала желаното отваряне на вратата. С няколко думи - структурата формирала една съвсем нелоша хидравлична система.

За съжаление, недостатъците на изобретението към днешна дата са очевидни и се изразяват именно в непрактичност и не особено добра функционалност. Сигурно се досещате, че на една такава древна врата ѝ били необходими часове, за да се отвори, като процесът , веднъж стартирал, бил практически необратим. Ако успеете да отворите врата от такъв тип дори веднъж на ден, можете да се считате за абсолютни късметлии.

Това е и основната причина първообразът на автоматичните врати да не просъществува дълго, дори и сред съвременниците си. 

Сеизмоскопът на Чанг Хенг (Houfeng Didong Yi)


Китайският вариант на древен сеизмоскоп определено е едно от най-изумителните антични изобретения. Създадено е от Чанг Хенг, който съвсем свободно ще си позволим да наречем китайския аналог на Леонардо Да Винчи, чиито интереси и изследвания по типично ренесансов маниер се простирали в сферата на инженерството, астрономията, природните науки и артистичните изкуства. 

Изобретяването на първия детектор на земетръсна активност отново се осъществило преди около 2000 години (132 година от н.е.) на територията на Древен Китай и носело името Houfeng Didong Yi. Оказал се изключително ефективен и имал способността да засече земетресения дистанционно, от порядъка на стотици километри разстояние. 

Устройството имало дост интересен външен вид. Наподобявало делва с 8 тръбовидни издатини в горната част, оформени като драконови глави и отчитащи основните направления на компаса, на които съответствали също толкова жаби в основата ѝ. Всяка от жабите представлявала посоката, в която се движи сеизмичната вълна, а в устата на всеки дракон, сочеща надолу, имало топче. За да илюстрира нагледно накъде ще има земетресение, механизмът на детектора активирал съответното топче, което падало от устата на дракона в устата на жабата. 

Сеизмоскопът на Чанг Хенг дотолкова е изпреварил времето си, че и към днешна дата учените не могат нито да си обяснят напълно как този уред засичал природните явления, нито да създадат работеща негова реплика. Знае се, че устройството му включва компоненти като вертикален щифт, колянов вал, въртящ се елемент, устройство за хващане и други, но как точно са били адаптирани да отчитат и прогнозират земетресенията с такава точност, си остава абсолютна загадка. 

Гръцкият огън


Гръцкият огън е едно от опустошителните, но гениални изобретения от Древността, които се помнят и до днес поради ефекта, който са имали както за времето си, така и към днешна дата. Изнамерен през 672 година от н.е. от византийците, той имал много имена: морски, римски, дори военен огън, но днес е най-известен като гръцки. Преоткриването му се приписва на Калиник, бежанец от Хелиопол. 

По своята същност той си бил военно средство, което направило своя внушителен международен дебют по време на един от морските сблъсъци между византийската и арабската цивилизации, случили се по това време. Опонентът на наследниците на Римската империя се видял в чудо, защото никога не бил виждал огън, който изгаря всичко по пътя си и поддържа горене дори и на водната повърхност. 

Впоследствие по-късно обособилата се гръцка държава доразработила идеята за странния огън, модифицирайки го в разнообразни средновековни военни оръжия - той бивал мятан като граната с помощта на метални машини или раздухван като пламък чрез въздушни помпи. Дълго време тайната не била разгадавана от враговете, но в един момент започнали ефективно да го гасят с оцет. Въпреки това никой не успял да го възпроизведе и да го използва срещу тях. 

И към ден-днешен точната формула си остава загадка за историците, като това се дължи на факта, че всички древни народи я пазили в дълбока тайна, дори и на държавно ниво. По-вероятните от химична гледна точка съставки включват борова смола, сяра, първообрази на нефт, селитра, въглища и много други. Най-близкият съвременен аналог, който може да бъде даден, е напалмът. Но никой не може да отрече безспорните заслуги на гръцкия огън за дългогодишния морски монопол, който Византия съумяла да упражнява.

Еолипил или сферата на Херон


Първообразът на парната машина се нарича еолипил (aeolipile) и е описан за първи път от древногръцкия математик и инженер Херон. Представлявал запечатана сфера на хоризонтална ос, поставени върху котел с вода, вследствие на което с установили, че устройството имало свойството да превръща топлинната енергия в движение. Когато кръгът се изпълвал с нагорещена пара под налягане, газът започвал да се разширява и да излиза през две срещуположно разположени тръбички на сферата, което в крайна сметка я завъртало чрез реактивна сила. По своята същност представлявала първата парна турбина в света. Съвременни възстановки на еолипила достигат до внушителната цифра от 1500 завъртания в минута.

Предвид ранния етап на откриването ѝ и привидно простия ѝ, но ефектен начин на действие, сферата на Херон не била оценена съвсем подобаващо от съвременниците си. Към онзи момент се използвала предимно за забавление на деца и развлечение на благородници. Същинските ѝ предимства били осъзнати и дефинирани много по-късно.

Бронираната военна “кола” на Леонардо да Винчи


Няма как да завършим настоящето изложение, без да споменем поне едно от изобретенията на гениалния Леонардо да Винчи. За целта сме се спрели на неговия проект за бронирано превозно средство за военни цели. Счита се, че това е първообразът на съвременните танкове. Отличавал се с висока степен на защита и способност да се движи във всички посоки. 

Изображенията на превозното средство наподобяват форма на палатка, която е изработена от устойчиви материали, подсилена с метални плочи и обградена от оръжия. Подобно изобретение би позволило да се навлезе в обсега на противника от близко разстояние по един относително безопасен начин, като по този начин се освобождава път за пехотата. 

Бедата на дизайна била, че имал някои недоизчистени моменти и така и не се стигнало до изграждането на негов функционален прототип.