Всички сме свикнали да мислим за електричеството като човешко изобретение, и то съвременно такова. Но всъщност то съществува по съвсем естествен начин в природата. Доказателство за това са множеството животински представители, които могат да го генерират без абсолютно никаква външна помощ. 

Какви видове електрически способности могат да имат животните?

Биоелектрогенеза

Биоелектрогенеза наричаме способността на живите организми и техните клетки да произвеждат електричество. Характерна е за растенията (в индуцираната ѝ форма) и за някои микроорганизми, но явлението е далеч по-интересно при някои от по-висшите животни. Последните имат способността да генерират ток от порядъка на няколко стотици волта, който да зашемети дори възрастен човек. Всъщност това е и най-честата “обосновка” за наличието на биоелектрогенеза при животните - необходимостта от въздействие върху плячката им или самозащита от хищници. 

Електрорецептивност

При други животински видове пък електричните свойства се проявяват под формата на електрокомуникация или електролокация. Акулите например се възползват от тези си способности в максимална степен, за да защитят титлата си на най-страшния хищник в моретата и океаните. 

Животни с електрорецептивни възможности са и близките роднини ехидната и птицечовката, които притежават специфични рецептори на муцуните си, които им позволяват да засичат електричество. Това им е от огромна полза, докато ровят в земята със затворени очи, за да търсят плячка.

Какво представляват животните, които могат да генерират електричество? 

Идеята за животните и електричеството, както можем да проследим, е доста стара и има своите традиции и корени още в Древността. В по-съвременната история първите по-научни изследвания по темата можем да свържем с имената на Алесандро Волта и Луиджи Галвани.

Всъщност електрическите животни са доста редки и екзотични, като повечето от тях са представители на рибите. Електрическият сом, който живее в тропическа Африка и по бреговете на Нил, може да произвежда забележителните 350V. Електрическият лъч или “торпедната риба” е в състояние да ви зашемети с неговите 220V - факт, който още древните гърци са документирали. Тези и още от по-забележителните представители ще разгледаме в следващите редове. 

Електрическа змиорка

Това е може ми най-популярният вид животно с електрически свойства, които били открити още около 1700 година в родната им Южна Африка, но за Европа и Северна Америка змиорките дълго време си останали митични и страшни същества, излезли от преданията и легендите. 

Към средата на XVIII век мълвата за чудното животно се пренесла малко по малко в останалата част от света, като змиорките дори започнали да бъдат включвани в експозиции в театри и изложбени зали срещу солидно заплащане. Своеобразната “публичност”, която придобили, съвпаднала с тенденциите сред учените да изследват причинно-следствените връзки в понятието електричество, които пък допринесли за значимите открития на изобретатели като Бенджамин Франклин. 

Всъщност и до ден-днешен в Интернет могат да се намерят популярни видеоклипове като например този за змиорката Мигел, които без усилия успява да захрани осветлението на коледна елха и се превръща в международна знаменитост. 

Съвременните учени дефинират електрическата змиорка като вид риба, която може да генерира до 800V ток. В интерес на истината, напрежението е достатъчно да захрани дори хладилник. Но естественото приложение на тези способности е далеч по-тривиално: зашеметяване и лов на плячката. Установено е, че също така имат способност да предават сигнали и помежду си като тясно специализиран метод за комуникация.

Електрически сом

Достолепен представител на рибите с “паранормални” възможности са и семейството на електрическито сомове, които съществуват в няколко рода и десетки отделни видове. Местообитанието им традиционно е по бреговете на Африка и река Нил. Това е и причината да бъдат добре познати на древните египтяни, които ги използвали, за да лекуват болка от артрит. 

Отделни представители от семейството могат да достигнат до впечатляващите 120 см дължина и 20 кг тегло. Имат изключително добре развита електроцептивност и способност на генериране на насочен заряд, което им помага едновременно да дефинират локацията на плячката си и да я зашеметят. 

Електрически лъч

Морските риби трябва да следват едно основно правило, ако искат да се насладят на дълъг и щастлив воден живот - да не се закачат с електрическия лъч. Със своите 220V максимално напрежение и около 4-5А големина на тока, които се генерират контролирано под въздействие на мозъчни импулси, “торпедната риба” съвсем не е за подценяване. 

Представители на рода могат да бъдат намерени в крайбрежните региони на тропичните и субтропичните морета по целия свят. Големината им варира: от симпатичните 12 см до респектиращите 2 м, а движението им е бавно и достолепно. Любопитен факт е, че древните гърци използвали способностите им като своеобразно обезболяващо по време на раждане, както и за лекуване на главоболие. 

Северна звезда (петнист звездоброец)

Всъщност електрическите способности са най-малкото, с което рибата Astroscopus guttatus може да се похвали. Външният ѝ вид е пословично живописен, като отличителните петна и запомнящата се “физиономия” ще направят така, че да ви е трудно да забравите реалната среща с тези животински представители. 

Електрическите му органи са разположени в орбитите на горната част на главата му, като това улеснява улавянето на плячка, докато животното дебне от засада, криейки се зад благодатната морска растителност или директно заравяйки се в пясъка. Размерите му достигат до около 60 см, а самото то може да бъде открито на дълбочина до 40 м по американските брегове на Атлантическия океан.