Едно от най-ключовите за човечеството изобретения безспорно е електрическата крушка, която смело навлиза в бита и индустрията, за да им придаде вида, който познаваме днес. В какво се корени нейният ефект за производството и промишлеността? Малкото устройство позволява да се работи по-дълго през деня, като по този начин се оптимизира времето, и едновременно с това подобрява безопасността и условията на труд като цяло. 

За “баща” на електрическата крушка се счита Томас Едисон, който я изобретява някъде около 1879 година, но историята показва, че много учени преди него имат активен дял в процеса. Специфичният му принос обаче се изразява в това, че успява да патентова и да наложи за масова употреба този евтин, надежден и безопасен първообраз на крушката с нажежаема жичка, и то само за около шест седмици. Забележително, нали? 

Но електрическата крушка извървява дълъг път от създаването си досега, като по технически параметри и показатели се различава значително от най-ранните вариации. Затова заедно ще проследим кои са най-основните нейни разновидности към днешна дата и кои са показателите, по които следва да подбираме кой е най-подходящият модел за нас. 

Лампа с нажежаема жичка


Макар и първите появили се в исторически план, лампите с нажежаема жичка се използват и до днес, което е малко противоречиво, имайки предвид колко неефективни са в сравнение с аналозите си. 

Те успяват да конвертират “забележителните” 90% от енергията в топлина, което оставя на главната им функция, а именно да светят, скромния дял от 10%. В допълнение, “прахосаната” енергия води до излишни емисии на вредни газове, имащи негативен ефект върху околната среда. Донякъде успокоителното е, че по-новите вариации на лампи с нажежаема жичка се нуждаят от между 25 и 80% по-малко енергия, за да работят нормално.

Другият основен недостатък на този тип крушки е краткият живот - те издържат средно не повече от няколко месеца, което в сравнение с останалите видове е крайно недостатъчно. 

За да бъдем справедливи, ще изтъкнем и положителни черти, като първата от тях е способността им да бъдат димирани и по този начин допринасят за по-добър контрол над осветеността в дадено помещение. Също така са и най-евтини като покупна цена, което допринася за огромната им популярност и масово разпространение и към днешна дата. Въпреки това държим да отбележим, че в дългосрочен план, имайки предвид загубите от топлина и необходимостта от честа подмяна, те са далеч по-нерентабилното решение. 


Халогенна лампа


Звездата на халогенната лампа изгрява на хоризонта през 1959 година, като тя се явява логичното, една идея по-енергоспестяващо продължение на предходния вид. Те са пълни с халоген, а не с инертен газ, което е предпоставка за това да имат от 2 до 3 пъти дълъг живот в сравнение с нажежаемите. В допълнение, светлината, която произвеждат, е по-ярка и по-приятна за окото.

Интересни приложения на халогенните лампи са като нагряващи елементи в халогенните фурни, както и за рефлектори, прожектори и други осветителни тела, които се използват в сферата на театъра, киното и телевизията. Подходящи са и за стълбищно осветление, което да се включва и изключва през определени интервали от време. 

Компактна флуоресцентна лампа (CFL)


Флуоресцентните лампи се появяват някъде около 30-те години на XX век, като първоначалната им употреба е в областта на комерсиалното и индустриално осветление. Едва през 1976 година обаче придобиват характерната си спирална форма благодарение на инженера Едуард Хамър. 

Първите флуоресцентни крушки на пазара са доста неконкурентноспособни- с висока цена, ниско качество и големи размери. След 80-те години обаче биват значително подобрени откъм дизайн и параметри, за да се превърнат днес в точно обратното: евтин и относително енергийно ефективен вариант. 

Флуоресцентните крушки използват едва 25-30% от енергията, необходима на моделите с нажежаема жичка, за да произведат същото количество светлина, а животът им е цели 15 пъти по-дълъг, от порядъка на 6 000-15 000 часа. 

Като недостатъци можем да посочим, че все още хората ги възприемат като недостатъчно естетични и им отнема време да “загреят” и да достигнат оптимален режим на работа. За разлика от лампите с нажежаеми жички и халогенните, които са безвредни и не съдържат токсични отпадъчни вещества, при флуоресцентните се наблюдават остатъци от живачни пари, което води до необходимост от специфично боравене с отпадъка, веднъж щом спре да функционира.

Типът осветление, които предоставят, е идеален за офиси, работни помещения и стаи с голяма квадратура. Използват се и за точково осветление на определени зони като бюра или гаражни маси. Подходящи са дори за външно фасадно осветление. 

Светодиодна лампа (LED)


Едва ли има човек, заинтересован от темата, който да не е запознат с качествата на безспорния фаворит към днешна дата - LED (ЛЕД) крушките. За пръв път се появяват на хоризонта през не толкова далечната 2008 година, а до 2011 дизайнът им вече е прецизиран до степен, в която биват международно признати. Първите LED лампи по това време струват около 40 щатски долара всяка и имат очаквана продължителност на живота от над 27 години. 

За щастие, към днешна дата цената им е поне 85% по-ниска, което ги превръща ако не в евтин, поне в достъпен вариант, който редуцира необходимостта от електрическа енергия до 80% в сравнение с вариантите с нажежаеми жички. Нещо повече - животът им е впечатляващите 25 пъти по-продължителен. С други думи, третирана правилно, една крушка може да обезпечи ⅓ или ¼ от средностатистическия човешки живот. 

LED крушките са универсално приложими както в дома, така и за извън него в областта на градинското и фасадно осветление. Последното е благодарение на подобрената си устойчивост към фактори на външната среда като влага и студ например. Другият голям плюс е, че нямат почти никакви загуби от работа под формата на топлина и могат да намалят значително сметките за ток на домакинството. Не на последно място, те подлежат на рециклиране, което ги прави сигурен и устойчив дългосрочен избор. 

Показатели, които са важни при избора на крушка за дома

Изборът на крушка за дома далеч не е маловажен, защото има отражение върху цялостното човешко здрав, продуктивност и консумация на енергия. Затова решихме да дадем няколко съвета, които могат да ви бъдат от полза. 

Не гледайте ватовете (W), а лумените (lm)

Когато трябва да си избираме електрическа крушка, противно на популярните разбирания, единицата за светлинен поток лумен се оказва по-ключова от тази за мощност, а именно вата. Дори и максимата да е работила за по-старите видове крушки, то е изключително слабо релевантна към съвременните такива с принципно ниска консумация на енергия. 

Затова, вместо да избирате крушка по ватовете, насочете се към стойността на лумените. Това е мярка за количеството светлина, което може да произведе. Например лампа с нажежаема жица с мощност 60W е способна да произведе около 700 лумена, което е аналогично на LED вариация с консумация 10W. 

Продължителност на живота

Това е един от най-често споменаваните параметри в изложението дотук, защото има отношение към общите разходи за поддържане на осветлението в дома. Докато първите три вида крушки са относително евтини за придобиване, то животът им трае не повече от година и трябва да бъдат подменяни често. LED лампите от своя страна, дори и най-базовите модели, издържат между 5 и 10 години, което ги прави по-оптимизиран вариант, дори и да са по-скъпи за закупуване. Тенденцията е LED осветлението да поевтинява, защото става все по-масово и с все по-оптимизирани производствени разходи. 

Цветна температура

Цветната температура е важен показател, измерван в келвини (K), който описва дали нюансът на крушката е топъл, или студен. Докато при нажежаемите модели нямате избор и светлината е такава, каквато е - ярка и топла, докато при флуоресцентните и LED може да се избира според предпочитанията и необходимостите. 

Температура в порядъка на 2700-3200K се счита за топла и съвпада с тази на обикновените крушки, докато 4000-4800К са считани за нормално бяло, което е близко до пряка слънчевата светлина. Около 5000К е стойността за нормалната дневна светлина, като колкото по-висока става, толкова по-студен е нюансът. 

Индекс на цветопредаване (CRI)

Индексът на цветопредаване дефинира способността на определения източник на светлина да позволи възприемането на различните цветове. Прието е, че Ra, равен на 100, е аналогичен на дневна светлина и обектите се възприемат най-естествено, а при стойност 0 говорим за монохромен цвят. 

Именно 100 е стандартът за лампите с нажежаеми жички, флуоресцентните варират в интервала от 50 до 95, а при LED опциите стойността е между 80 и 98. Ако сте фотограф или създавате съдържание, следва да изберете крушки с по-висок индекс на цветопредаване. 

Общо или зоново осветление - това е въпросът

Последният фактор, който ще споменем, е свързан с това дали искате да осветите цялостно по-голямо помещение, или предпочитате само конкретна зона. Според този параметър, съчетан с опциите за димиране, можете да се ориентирате коя крушка е най-подходяща за вас.