Оптичните кабели са предпочитан избор, що се отнася до трансфера на интернет, аудио и видео данни. Намират приложение както в домашни условия, така и в по-глобалните офисни инсталации. Техни основни предимства са високата скорост на пренос на сигнала, големият обем от информация, ниските загуби и липса на смущения.

Но как стои въпросът с монтажа и свързването им? Доколко това е сложен процес, изискващ съдействие от професионалист, или е задача, с която всеки домашен майстор може да се заеме съвсем успешно? 

Както са казали по-мъдрите от нас, всичко е относително, така че абсолютно решение на подобни дилеми няма. И все пак, в настоящия текст ще се опитаме да ви дадем няколко опорни точки относно свързването на оптични кабели, които да ви помогнат да прецените дали сте в състояние да се справите с подобно начинание.

Кои са основните функционални елементи в една оптична система?

Както може би знаем, за разлика от традиционните електрически кабели оптичните видове не пренасят електричество, а “кодирана информация” под формата на светлинен сигнал. 

За да обработи правилно съответните данни, една оптична конструкция от подобен тип се нуждае от:

  • Устройство, което генерира съответния светлинен сигнал (обикновено лазер);
  • Проводящи компоненти, които го трансферират, в частност кабели (влакна) със специална конструкция;
  • Модул, който приема този сигнал и го трансформира в подходящ за крайния консуматор вид (обикновено модем);
  • Краен уред, който реализира (визуализира) пренесените данни (телевизор, рутер и други). 

Какъв практически пример за оптична инсталация от подобен тип можем да дадем?

Както сигурно се досещате, един абсолютно тривиален и ежедневен пример е нашумялата напоследък оптична телевизия, която се предпочита от все повече домакинства. 

Всички сме виждали не особено лицеприятните и естетически издържани метални кутии във входовете на апартаментите ни, брандирани с логото на съответния оператор, от които се подават различни кабели. Това са т.нар. оптични разпределителни кутии, които подават сигнала, който предстои да бъде разкодиран, за да можем ние спокойно и безпроблемно да се насладим на любимото си реалити предаване, докато вечеряме.

Към един подобен източник могат да бъдат прикрепени много на брой приемници (модеми), като в някои случаи тази цифра надвишава сто. Качеството и бързината на пренос на сигнала обаче си остават незасегнати благодарение на специализираните кабели за свързване, които се използват - оптичните. 

Мрежата, която формират източниците, е изградена на принципа на дървесната корона, т.е. съществуват устройства от първи ред, които се разклоняват и формират такива от втори ред и т.н. Разклоняването става с помощта на специални приспособления, наречени сплитери, които също са интегрална част от системата.

Свързването на крайните устройства - рутери, телевизори, телефони и други - към електрическата инсталация става с помощта на стандартни кабели, нагънати с конектор, съответстващ на конектора на приемника.

Важно е да се отбележи, че всичко горепосочено е валидно за връзка тип Fiber to the Cabinet (FTTC), която е и масово разпространената към днешна дата. На теория съществува и Fiber to the Premises (FTTP), при която кабелът се опъва до жилището и се свързва към директно към рутер, а не минава през разпределителна кутия, но това е значително по-скъпа и труднодостъпна услуга, от която се възползват предимно бизнес клиенти.

Какъв е основният риск при полагане на оптични кабели?

Въпреки че са устойчиви на много фактори на външната среда, което допринася и за поддържане на високо качество и чистота на сигнала, този тип проводникови елементи си имат своите недостатъци. Един от основните им минуси се проявява точно по време на монтажа. Те са особено чувствителни на механични влияния, изразяващи се в изкривяване, прекомерен опън или пречупване на самия кабел, което може трайно да ги увреди и да възпрепятства изпълнението на преносната им функция.

Това е и основната причина, поради която традиционно се препоръчва свързването им да се осъществява от професионалист. Все пак оборудването за изграждане на подобна конструкция съвсем не е евтино, така че не можем да си позволим да понесем загуби по такива съвсем прозаични причини. 

Другата последица от подобна чувствителност е, че свързването им е строго специфично и не може да се извърши чрез стандартно заваряване, усукване или конвенционални свързващи елементи. В практиката методиката на свързването им се индикира с термина сплайсване - повече за неговите специфики и инструментите, чрез които се извършва, можете да прочетете в следващите редове.

Какво е сплайсване и защо е необходимо?

Сплайсването е специално заваряване, характерно за този тип изолирани проводници, който се извършва чрез специфичен за целта инструмент, наречен сплайсер. Процесът се изразява в премахването на обвивката от двата края на влакната, които предстои да бъдат свързани, и тяхното последващо почистване. След това трябва да се срежат така, че да се получи абсолютно гладък плосък прорез, перпендикулярен на оста на подравнените влакна.

Така подготвени, двата кабела се поставят в сплайсера, за да бъдат заварени и впоследствие обвити в подходящ сплайс протектор. Самият инструмент обикновено има екран, който да провери качеството на разреза и ако не е достатъчно добро, следва да бъде коригирано преди същинското заваряване. Правилният плоско-паралелен прорез е важен, за да се подсигури добра връзка и да се намалят загубите на мощност.

Действието на сплайсера се извършва на два етапа. Чрез генерирането на първоначална искра се почистват остатъците от изолацията и различните замърсявания, а втората повишава температурата до точката на топене на стъклото (материалът, от който е изработено ядрото), която свързва перманентно влакната. Ключов фактор тук е регулирането на конкретните градуси, за да не се получи смесване на различните градивни слоеве на кабела.

Накратко, сплайсването е един съвсем не толкова прост процес, който обаче е изключително важен и необходим за правилната работа на този вид проводникови елементи, при които стандартни механични методи за свързване не намират особено широка употреба.

Но след като споменахме как се осъществява правилния контакт между самите оптични кабели, нека да обърнем внимание и на начина на свързването им към крайните интернет, аудио и видео приемници.

Как се свързва оптичен кабел към рутер, аудио и видео приемници?

Свързване към рутер

След като сме подсигурили правилно свързани кабели към разпределителната кутия, следва да се погрижим за подходящото им полагане в рамките на жилището, преди да достигнат модема и рутера. 

За да окабелите интернета от този тип правилно, първо трябва да откриете извода във вашия дом, който е свързан с оборудването на доставчика, който наричаме оптичен жак. За разлика от коаксиалните или телефонните жакове, интернет приспособленията са по-големи и обикновено се инсталират там, където не биха пречили (в ъгъла на стаята например).

Следващата стъпка е да свържем мрежовата си кутия към жака, което обикновено се извършва чрез Ethernet кабел. Конструкцията в този си вид следва да се присъедини към тока, което става посредством електрически щепсел и стандартен захранващ кабел. Трябва да изчакаме рутера да светне, първо с мигаща, впоследствие с постоянна светлина. Веднъж приключили с тази стъпка успешно, може да пристъпим към настройване на съответната WiFi мрежа.

Освен чрез оптичен кабел, интернет сигналът може да се трансферира и чрез проводникови елементи тип усукана двойка или коаксиални. В оптичните инсталации това може да се наблюдава по последната част от трасето, която не винаги може да бъде окабелена оптично, а понякога се използват и заместители. 

Свързване към аудио и видео приемници

Използването на оптични кабели за аудио и видео цели е чудесен начин да се подобри качеството на звука и картината, произхождащи от домашни уреди като телевизор или DVD плейър. За целта устройствата трябва да имат подходящ изход, който да се свърже с аналогичния такъв на саундбара или усилвателя. Намерите ли тези две съответстващи си букси, които обикновено са означени посредством текст, то може да се каже, че по-важната част от работата е свършена.

В допълнение, ключов фактор е да се намери влакно с правилния тип букси, които да паснат на устройствата, които притежаваме и желаем да прикрепим едно към друго. За да се осигури съвместимост в областта на преноса на звук и картина, оптичните кабели са оборудвани с различни допълнителни накрайници като преход тип жак и чинч, които служат за улеснен трансфер на данните от един уред към друг. 

Ако телевизорът ви случайно няма оптичен извод, може да проявите креативност и да се сдобиете с различни допълнителни приспособления, които да постигнат сходен краен резултат. Съществуват например специализирани устройства, наречени конвертори, които превръщат цифровия оптичен сигнал в звуков аналогов. Те спестяват нуждата от окабеляване и свързване, но пък са с една идея по-висока цена. 

Алтернатива на оптичните са и HDMI кабелите, които позволяват пренасянето на всякакъв тип сигнали по един-единствен канал и конвертирането им до цифров аудио или видео такъв. Съвместими са с повечето съвременни домашни устройства от типа на компютри, телевизори и системи за домашно кино, така че са съвсем реална и полезна алтернатива.

След като осъществите свързването по начина, който сте избрали, просто включете двете устройства и разгледайте настройките им, за да се уверите, че са селектирани правилните методи за извличане на звук и картина.

Какво да запомним за свързването на оптичните кабели?

Да обобщим - комуникационните системи от този вид имат неоспорими предимства като бързина на предаване на сигнала, високо качество, ниски смущения и голям обем на трансферираната информация. Това ги прави предпочитан избор в съвременността, що се отнася до интернет, аудио и видео конструкции и инсталации. 

За да не се повредят обаче технологията им на свързване е доста прецизна, като се извършва с точно определени подходящи за целта инструменти, с които не всеки разполага и може да борави правилно. Ако трябва да се върнем на изначалния въпрос, а именно дали да се справим сами, или да разчитаме на професионалист, то спецификата на заданието и фината методика, която се изисква, ни навежда по-скоро на втория вариант.

Дори и да сме абсолютно в състояние да се справим с крайното свързване и окабеляване на консуматори като телевизор, рутер и други, то за изграждането на самото трасе външната помощ е напълно задължителна. Нека не рискуваме излишно и да се насладим на най-доброто възможно качество на сигнала, достигащо до нас по лесен, ефективен и безопасен начин.