Ако като малки безсрамно сте пренебрегнали съвета на родителите си да не си играете с кабели и жички, а сте ги използвали да връзвате разни неща (естествено, когато не са включени към електрическата мрежа), то определено сте забелязали, че един кабел не е непременно аналогичен на един проводник, а напротив - обикновено се състои от няколко такива, и то в различни цветове. Целта на цветовете далеч не е естетична, както биха предположили някои, а доста практична. 

Да приемем, че не сте завършили професионално училище за електротехници и кабелознанието не ви е силната страна. Има сериозен шанс да не знаете, че инсталационните проводници обикновено са стандартизирани и унифицирани, като всеки отделен цвят съответства на точно определена функция. В случай че се чудите каква е тя и кому е нужна подобна диференциация, то следващите редове ще отговорят на въпросите ви.  

Електрическите инсталации са хомогенна смес от изкуство и наука. Направата им изисква сериозни познания в сферата на физиката, химията и в частност електричеството, а дизайнът им е предизвикателство за креативността и естетическата визия на изпълнителя. Всеки елемент в тях трябва да е съобразен с останалите по спецификации и да се свързва по точно определен начин, за да може електрическата система да функционира правилно и безаварийно много години напред в бъдещето.

Електрическите кабели, както можете да предположите, са интегрална част от процеса, като без тях направата на инсталация е практически невъзможна. Цветовете им са ключов фактор при създаването на безопасни условия за електрическа работа, както и при намаляването на времето за търсене и свързване на контакти. 

За да се улесни боравенето с кабелите, както и да се спестят експлоатационно време и неприятни грешки, те са изградени от няколко изолирани проводника в различни цветове, които да бъдат използвани в зависимост от крайната инсталационна цел, която искаме да постигнем.

В практиката отличаваме три основни вида проводници: земя, фаза и нула. 

Заземителните проводници обикновено са жълто-зелени на цвят, като можете да ги срещнете в различни вариации: предимно жълти на напречни или надлъжни зелени ивици, дори в някои случаи е изцяло жълти или зелени. На диаграмите или на наземното оборудване земята се отбелязва с латинското PE (понякога PEN), като по същия начин са маркирани и контактите, към които трябва да се свърже заземяващият проводник. Функцията му е да намали риска от токов удар, като заземяването е основна част от изграждането на всички съвременни битови електрически инсталации. Заземителните проводници се наричат още нулеви защитни проводници, като това не трябва да се бърка със следващия тип, а именно нулевия.

Нулата или неутралът традиционно е син на цвят, като понякога по изключение може да се маркира и в синьо и бяло.

Други цветове по правило не се използват за какъвто и вид кабели да става въпрос - трижилни, петжилни, с голям брой проводници и др. Следователно, ако е обозначена коректно, на теория нулата е най-лесна за разпознаване. На електрическите диаграми можем да я срещнем като начертана нула (0) или като латинската буква H. Много често бива определяна като “отрицателен терминал”, докато фазата - като своеобразен “положителен терминал”. Тази аналогия намира отражение в практиката при цветовата им класификация, като нулата при всички положения се бележи в студени цветове, докато фазата - в топли. Това може да ви ориентира, в случай че се сблъсквате с по-архаична инсталация, подчиняваща се на различни от днешните стандарти.

Фазовите проводници като носители на сериозно напрежение са най-опасни, а при определени обстоятелства докосването към тях може да се окаже смъртоносно. Именно по тази причина за тях се избират по-ярки и предупредителни цветове, но за сметка на това именно при фазите се наблюдават и най-големите цветови вариации.

Най-честите цветове за фазовите проводници абсолютно логично са кафяв или червен, но можете да ги срещнете и в лилаво, оранжево, розово, бяло, сиво и др.

Най-лесният начин да ги разграничите в практиката е като първо дефинирате земята и нулата, които са далеч по-еднотипни откъм цвят по стандарт, следователно се разпознават много по-бързо и точно. На електрическите диаграми фазовите проводници обикновено се означават с латинската буква L, а ако са няколко на брой, към буквата се добавя числово обозначение: L1, L2, L3.

За да се предпазите от неправилно цветово класифициране на кабелите в реалния живот (или ако такова изобщо липсва), можете да направите проста проверка с мултицет или индикаторна отвертка, която да затвърди позициите на земята, фазата и нулата. Отвертката върши работа само когато става въпрос за максимум двужилни кабели, като светлинната индикация се задейства при контакт с фазовия проводник, докато другият по метода на изключване е нулев. За по-сложните кабели определено имате нужда от измервателен уред, най-често мултицет. Диапазонът на измерване на променливия ток трябва да бъде настроен на над 220V. След това едно пипало на мултицета се фиксира на фазовия контакт, а чрез второто се определя дали проводника е нула или земя. В контакт с неутралния проводник мултицетът показва стойност на напрежението в рамките на 220V, а ако се докосва до заземителния  - напрежението със сигурност ще бъде малко по-ниско от тази стойност. 

Един от най-добрите съвети, които можете да получите в областта на окабеляването, е винаги да свързвате проводници с един и същи цвят, които по подразбиране имат еднаква функция.

Обратното би довело до повреди в оборудването, пожари и дори физически наранявания. Ако по някакво невероятно стечение на обстоятелствата оцветяването липсва и не е обозначено от производителя, по-добре се консултирайте с професионален електротехник. Освен това е добре да се има предвид, че стандартите за цветовете на проводниците са динамични във времето, като до 2000 г. нулата се е обозначавала с бяло, земята - с черно, а фазата - със светли цветове. Следователно, в по-стари електрически инсталации можете да се сблъскате с по-различна класификация, така че е необходимо повишено внимание в тази посока. 

Ако все още не се чувствате достатъчно уверени да се заемете сами с окабеляването на вашия дом, абсолютно ви разбираме! Целта на настоящия текст е да внесе яснота, но за реална дейност в сферата на електрическите инсталации препоръчваме задължителна консултация с електротехник. Що се отнася до електричеството, умереното и информирано любопитство е най-добрата политика!