От неосъзнато минало до мъчително бъдеще
Спомням си онези времена, когато идеи като опазване на околната среда, неутралност по отношение на климата и енергийна ефективност бяха чисто политически въпроси. Докато темите, свързани с тях, се обсъждаха, се създаваха различни фракции: „активисти“ и „реалисти“; "Зелени" и "Консерватори". Едни ходеха въпреки всичко на работа, а останалите се посвещаваха на демонстрации и протести. Говорим за седемдесетте, осемдесетте и деветдесетте години на миналия век.Тогава би било немислимо за цял континент да обяви своята неутралност, що се отнася до климатичните промени и следователно да създаде нови бизнес модели, които да доведат до преструктуриране на цялата икономическа система. Европа обаче го приложи на практика, като го нарече “Зелен пакет” . През декември 2019 година, по време на Конференцията на ООН за изменението на климата COP25 , Европейският съюз пое смелата инициатива да се превърне в първият континент, свободен от вредни въглеродни емисии до 2050 г.
Но какво доведе до това? Нямаше дебат относно крайния характер на ресурсите или потребителското поведение - нито на индивидуално, социално или корпоративно ниво. Икономическият растеж на западните индустриални държави беше придружен от енергопотребление и съответно от увеличаване на замърсяването на околната среда. Пътуванията, индивидуалната мобилност и потреблението нормално бяха обвързани съответно с предлагането от страна на търговията и индустрията. Въпреки че петролната криза от 70-те години разкри зависимостта от вноса на петрол, светът все още беше далеч от фундаментална промяна в мисленето.
Еволюция на устойчивата тенденция
И какво се случва оттогава? През последните десет години „мега-тенденцията“ на така наречената нео-екология достигна всички нива на обществото, политиката и с течение на времето и индустрията. По този начин през декември 2015 г., след дългогодишни преговори от Международната Общност, Парижкото споразумение за климата беше сключено на конференцията COP21 за климатичните промени и бе официално ратифицирано от Европейския съюз на 5 октомври 2016 година.Със студентските стачки, предизвикани от неформалната група „Петъци за бъдеще“ в целия свят, проблемът се пренеси от улиците в домовете ни. Нашите деца ни питат в какво състояние ще оставим света за по-младото поколение. Повечето от нас, икономически, политически или социално отговорни днес, бяхме успели благодарение на парадигмата, формирана от нарастващото убеждение, че ресурсите са почти неизчерпаеми и фокусът върху това, което е технически осъществимо.
По този начин, да се взима предвид каквото и да е влияние върху околната среда е оставяно дълго време настрана. И, за да стигнем до края, идеята икономически успешните компании също да поемат отговорност за своето въздействие върху околната среда се равняваше на марксистка атака срещу бизнес идеала.
Това се промени. Завинаги.
Устойчивостта се превръща във въпрос на ежедневие
Днес корпоративната отговорност включва икономически успех, който обхваща всички аспекти на устойчивостта и социалната отговорност. И всички те са еднакво ценни.Всеки, който предлага продукт на пазара и пренебрегва факторите на околната среда - независимо дали става дума за собствената му страна или за Китай, Индия или където и да било - скоро ще изгуби икономическия си успех. Това се отнася и за сгради, фабрики, електрически мрежи, концепции за мобилност... С други думи, за всичко и всички. Обществото е чувствително, особено младото поколение. И се мобилизира. Политиците започнаха да създават стимулиращи рамки и системи. Европейският съюз настоява за мерките от Зеления пакет и, въпреки че е изправен пред глобална икономическа криза, причинена от настоящата пандемия, тази промяна в посоката не подлежи на никаква дискусия. Напротив, потвърждава се, подчертава се и се прилага, както ще видим. 30% от безпрецедентния пакет за възстановяване от 750 милиарда евро, наскоро приет от ЕС, ще бъдат отделени за инвестиции, свързани с изменението на климата.
Няма да отстъпим от глобализацията. Именно поради тази причина ще разгледаме задълбочено нашите дейности и ще проверим тяхната гъвкавост и устойчивост. Това включва веригите за доставки и бизнес модели, личните ни покупки и поведението ни като потребители. Тези, които все още не са започнали да го правят, ще го направят в бъдеще. Днес нашето общо предизвикателство в тази сложност е да намерим решения, които са икономически успешни, устойчиви и справедливи. Ще постигнем успех само като работим ръка за ръка с обществото, политиката и компаниите.
Източник: blogespanol.se.com