Ключовете и контактите са едни от най-важните електрически приспособления, без които нито една инсталация не би могла да функционира и да бъде ефективно контролирана. Най-честите сценарии за техния монтаж са два: когато ни трябват изцяло нови такива или когато се налага просто да сменим старите.
В първият случай, особено на етап проектиране на жилището, повечето хора разчитат на професионалисти, които да направят правилното разпределение, окабеляване и свързване вместо тях, което като цяло е доста добър подход. Ако обаче трябва да сменим само едно-единствено устройство или да си изведем ново, много от нас се изкушават да влязат в режим “домашен майстор” и да се справят със задачата сами.
Съществуват различни нормативни стандарти и препоръки, които гарантират, че инсталацията на ключовете и контактите може да се осъществи както по удобен, така и по безопасен начин. Кои са те плюс няколко базисни полезни съвета, които да ви ориентират в морето от информация, можете да откриете в следващите редове. И все пак, ако не сте сигурни с какво се захващате, по-добре се обърнете към електротехник.
Какви са главните фактори при монтажа на електрическите ключове и контакти в жилището?
Първият ни съвет за монтажа на ключове и контакти е да направите базисни предварителни изчисления и да прецените къде да ги разположите спрямо мебелировката в дома си. При анализа на този фактор влияние следва да окажат:
- Броят на електроуредите в помещението или конкретната част от него;
- Броят и местоположението на разклонителните кутии;
- Спецификата на помещението (за баня например следва да се покрият изисквания за влагоустойчивост).
Отделните електрически стандарти дават различни препоръки както за броя, така и за разстоянията, на които следва да се монтират ключовете и контактите, от специфичните елементи на дома като под, врати и други. Общата цел на всички обаче е местата на разполагането им да са както практични от гледна точка на хората, така и гарантиращи сигурността им. В тази точка ще разгледаме някои от основните нормативни модели за инсталация на подобни устройства в жилищата.
Колко броя ключове и контакти са ни необходими?
По отношение на броя на контактите в жилището в стандартните стаи се препоръчва най-малко един на всеки 4 квадратни метра, като за кухните тази площ се скъсява до 2 заради повечето консуматори, концентрирани на по-малко място. При подбора на място за извеждане следва да вземете предвид и функционалността. Например, подходящо е да имате практично разположен контакт около нощното шкафче, за да можете да включвате зарядното на мобилния си телефон през нощта.
За ключовете, чиято най-важна роля е свързана с контрол, важни условия при позиционирането са удобството, безопасността, както и разстоянието до осветителното тяло, с което се асоциират. Следователно, необходимо е да се приложи и различен подход към отделните типове стаи.
За спалнята например е необходимо да се предвиди ключ, чрез който да управляваме осветителното тяло от удобството на собственото си легло. За коридора е подходящо да имаме минимум две превключващи устройства - в неговото начало и край, като реално погледнато, е изключително уместно да използваме девиатор.
Къде се монтират електрическите ключове и контакти?
Без да навлизаме в подробности ще кажем, че по съвременни разпоредби височината, на която се монтират ключовете, следва да не е по-малка от 90 см от пода, като най-добре е да се поставят на 10-15 см встрани от дръжката на вратата. Подобно разположение се счита за универсално достъпно за всички хора, независимо от тяхната височина. В допълнение, се постига и ненатрапчивост от гледна точка на интериора.
Според малко по-остарелите препоръки ключовете се монтират на 160 см височина, а контактите - на 90 см. По този начин своеобразно се рестриктира достъпът на децата например до тези по-рискови токоотвеждащи и токоуправляващи части на системата.
За контактите минималното изискване за височина пада до 30 см, като максимумът е 150 см.
Разклонителните кутии от своя страна ще ви помогнат да осъществите по-лесна и функционална връзка между ключовете, контактите и другите елементи на електрическата система. Те спомагат да се осъществи плавен преход между сечението на кабелите, вързани към разпределителното табло, което обикновено е по-голямо, към по-малкото, което е подходящо за чувствителни елементи като електрически ключове например.
Как се монтират електрически ключове?
В практиката има различни видове ключове, които налагат различни правила за осъществяване на монтаж. Преди да предприемете каквито и да е последващи стъпки, уверете се, че имате всички налични материали и инструменти за успешното завършване на процеса и не пропускайте да изключите захранването.
Най-разпространени в масовите жилища са обикновеният единичен, девиаторът и серийният такъв, което ги превръща в основни герои на днешното изложение, за които желаем да споделим подходящи схеми.
Свързване на обикновен единичен ключ
Традиционният ключ служи за контролиране на едно осветително тяло от точно определено, конкретно място в помещението, като всички лампи се включват и изключват едновременно.
Както се вижда на изображението, обикновеното единично (в случая и еднополюсно) устройство има две точки на присъединяване, като фазовият проводник се свързва към съответните винтови клеми.
Свързване на девиатор
Девиаторните ключове позволяват контролирането на едно осветително тяло от две места, като са изключително подходящи за стаи като коридори или спалня.
За разлика от предходния тип, всеки девиатор има три точки на присъединяване. За първия това са фазата и два свързващи захранващи проводника към другия ключ, а при втория освен тях, се добавя и фаза до лампата, след която се изкарва неутрал.
Свързване на сериен ключ
Серийното устройство представлява два отделни функционални ключа, монтирани в общо тяло, които управляват самостоятелен токов кръг на осветлението.
С други думи, ако притежавате един полилей и желаете да имате варианти при включването на крушките в него - дали да светят всички едновременно или само частично - това е вашето ефективно решение за монтаж.
Как се монтират електрически контакти?
Вече споменахме, че добрата височина за тази цел е между 30 и 150 см от пода, като начините, по които може да се осъществи монтажът, са основно два - скрит и открит.
Вграден (скрит) монтаж
Първият вариант (около 30 см) се прилага за контактите, чиито монтаж е вграден и се осъществява с помощта на конзолна кутия, поставена в специално подготвена дупка в стената. За размера на отвора следва да се ръководим от очертанията на конзолата, като оставим само няколко милиметра толеранс, в който да поставим фиксиращата субстанция.
Съществуват специализирани инструменти, с които можем да постигнем желаната прецизност, пробивайки успешно дори тухлени зидове, гипсокартон, гипсофазер и други. Принципно за отделните материали, от които е изработена повърхността, съществуват различни типове конзолни кутии, така че преди да си закупите такава, се уверете, че сте я съобразили със спецификата на мазилката във вашия дом.
Ако стаята, в което ще се помещава, е влажна (баня, сушилня и други), освен подходяща степен на защита IP (стандартно 20), следва да има и капак, който да се затваря плътно.
Контакт, който се инсталира по този начин, остава изцяло скрит в стената, като видима остава само най-горната му външна част. С други думи, в тази група влизат повечето от познатите ви от ежедневието токоотдаващи части.
Открит монтаж
В този случай контактите се поставят на по-голяма височина от 30 см, като степента им на защита стандартно е IP54, защото са изложени на повече външни влияния от вградените модели. Стандартно са разположени изцяло извън стената и намират приложение, когато тя е твърде тънка и неподходяща за вграден тип устройства. Обикновено си имат своя собствена основа, която влиза в окомплектовката и през която минава окабеляването.
Примерна схема на свързване на електрически контакт
Едно съвсем условно монтиране на устройството към електрическата мрежа изглежда така:
- Винтове за закрепване на контакта към повърхността с помощта на притискащи лапи;
- Винтови клеми за свързване на закрепващите проводници;
- Винтови клеми за свързване на защитния проводник;
- Защитен (заземителен) проводник;
- Нулев проводник (N);
- Фаза (L, P).
Трябва да спазите изискването за препоръчителната дължина на отделните проводници фаза и нула, както и за степента на оголването на изолацията преди реалното свързване. Нулевият проводник обикновено се заголва малко повече.
Основни правила за безопасна работа на контактите в дома
Откъм номинални параметри, в жилищните инсталации най-често приложение намират единични устройства с номинална сила на тока между 10 и 16А, което гарантира безпроблемното включване на уреди с мощност до 3000W. Ако желаем да монтираме двоен контакт, всеки от излазите следва да се натоварва до 1500W, при троен - до 1000W и т.н.
Ако не сме особено наясно какви са характеристиките на жилищната ни мрежа, е доста лесно да я пренатоварим, и то за продължително време. Подобно действие може да окаже трайни негативни последици върху изолацията на проводниците, щифтовете на щепсела, както и върху самите свързани електроуреди. Причини за възникване на повреди в контактите пък могат да бъдат късо съединение или дефектни щепсели.
За да минимизираме риска от събития с подобен характер, следва да подсигурим правилното свързване на токоотдаващото приспособление. Главното изискване за постигане на тази цел е всички уреди да бъдат заземени или занулени, което им гарантира защита срещу възникване на опасни токови явления. По нашите географски ширини решение е намерено, като се използват контакти и щепсели, наречени шуко. Те притежават трета клема, която се свързва със заземяващия проводник (заземяване) или с клемата на нулевия такъв (зануляване).
Ключовият момент при монтажа е да се дефинират много точно с помощта на фазомер кой проводник е фазата и кой - нулата. Причината е, че щепселът тип шуко е неполяризиран и фазата и нулата могат да захранят консуматора по алтернативен начин, който да не е подходящ.
И нека не забравяме основното правило - ако не сте уверени в правотата на действията си, задължително се консултирайте с професионалист. Всяка електрическа инсталация притежава специфики, което я прави относително уникална. Винаги има риск цветовете на проводниците да не са коректни или да има прекъсната връзка някъде по трасето. Бъдете внимателни и проверявайте всичко в детайли, преди да предприемете конкретни стъпки по монтажа.
