За разлика от близките си електрически “роднини” ампера и ома, ватът е далеч по-позната и по-разпространена мерна единица, неизменно присъстваща в описанието на ежедневни неща като електрическите крушки, които купуваме за дома си. Но колко от нас са отделяли време и внимание да осъзнаят истинската ѝ важност и да си дадат сметка до каква степен е застъпена в нашето ежедневие?

Ватът носи името на шотландския изобретател и индустриалец Джеймс Ват (или Уат),

откривател на устройства като парната машина и живачния манометър. Трудното му юношество го възпрепятства от това да получи добро формално образование, принуждавайки го да напусне преждевременно института, в който се обучава за шлосер и механик. По стечение на обстоятелствата успява да си устрои кабинет в университета в Глазгоу, където се сприятелява с физика Джоузеф Блек и видния икономист Адам Смит. Естествените му интереси към механика и инженерство го превръщат в една от най-значимите фигури на Индустриалната революция, като подобренията, които той прави във връзка с парния двигател, се счита за фундаментален пробив в тази посока. За разлика от много други учени, Ват получава обществено признание още приживе, като неговите неуморност и въодушевление му печелят безброй симпатии и почести.

Ват пръв въвежда и понятието “конски сили”, което е добре известно и употребявано и до днес. Произходът на това необичайно наименование е, че по негово време, за да се изпомпват подпочвени води, са се използвали коне, които обикаляли в кръг по цял ден, вързани към прът, задвижващ помпа (решение, крайно неприемливо от гледна точка на днешните природозащитници) . Според шотландеца неговата парна машина можела да свърши същата работа като конете, следователно притежавала сходна мощност. За да бъдем още по-конкретни, една конска сила е равна на товара, задвижван от един кон за време от една секунда.

Но да се върнем на вата - мерната единица, не изобретателя.

Ватът се бележи с латинската буква W и е количественият измерител за електрическа мощност, означавана с P.

Мощността по дефиниция е отношението на извършената работа (или енергия) към времето за нейното извършване, следователно в този смисъл един ват е отношението на времето от една секунда (s), за което се пренася един джаул (J) енергия. В духа на откритията на Джеймс Ват ще споменем, че е изчислено, че един kW (или 1000W) е равен приблизително на 1.34 конски сили.

Също така, както вече споменахме, основните електрически величини са в тясна зависимост помежду си, така че ватът като мерна единица за мощност може да бъде изразена и като произведението на един ампер (мерна единица за големина на тока) и един волт (мерна единица за токово напрежение), т.е. W=A.V. Следователно, и мощността може да се изрази като произведение на тока и напрежението: P=I.U.

В практиката съществува известно объркване каква е разликата между ват (W) и друга много сходна мерна единица, а именно ватчас (Wh). И защо в сметките си за електричество виждаме не просто ват, а киловатчас (кWh)? Обяснението е просто. Докато ватовете измерват мощността или скоростта, с която електроните се движат по съответния проводник, то ватчасовете измерват енергия. Енергията представлява самият потенциал на системата да извършва работа, било то под формата на топлина, светлина или движение.

Ватчасовете се равняват на количеството енергия, което консуматорът изразходва за определено време, а ватът измерва самия темп на изразходване на тази енергия.

Най-популярната аналогия е тази със скоростта и разстоянието. Докато ватът в това стравнение представлява скоростта, то ватчасът е дистанцията: ако се движите със скорост 70 km/h в продължение на един час, то след изтичането на този час ще сте изминал 70km. По същия начин, ако една крушка с мощност 60W е пусната и консумира енергия в продължение на час, то тя би потребила 60Wh.

Да вземем например един стандартен дом. Домакинствата не използват уредите си непрекъснато, а само в определени интервали от време - затова и не е логично да бъдете таксувани за самия факт, че притежавате електрическа крушка с мощност 60W, включена към вашата електрическа система, а в сметката ви ще влезе само реалното време, изразено в часове, за което сте я оставили включена (или в “stand-by” режим) и консумираща енергия. Следователно, за измерването на потреблението е необходимо да се ползват (k)Wh, а не просто W. Големите индустриални производства са интересен частен случай, като освен че заплащат за реалното потребление, имат и допълнителна “такса за консумация”, която произлиза от необходимостта да се поддържа в готовност резервен енергиен запас, който да подсигури безпроблемната работа на по-енергоемките им машини.

Съвременните електроуреди се отличават с оптимизирани дизайн и конструкция, което им помага да консумират много по-малко енергия в сравнение с предшествениците си. За сравнение един хладилник от 80-те години на миналия век има годишно потребление от около 1400 kWh, докато съвремените - от порядъка на 150/200 kWh. Интересно е да се спомене, че около 90% от реалната консумация на една средностатистическа крушка всъщност се проявява под формата на топлина, а едва около 10% служат за генериране на светлина. В това отношение LED лампите определено имат предимство, защото коефициентът им на полезно действие е много по-висок.

Както знаем, източниците на енергия могат да са разнообразни: такива са въглищата, водата, вятърът и слънцето. Енергиен източник могат да бъдат дори отпадъците, които излъчват метан, който от своя страна може да произвежда електричество.

Слънчевата енергия е най-разпространеният енергиен ресурс на Земята.

Поразителните 173 000 TW слънчева енергия неизменно присъстват на Земята, което надвишава 10 000 пъти общото потребление на енергия в света. Тенденциите в световен мащаб са енергията да има все по-натурален произход, за да се предотврати безвъзвратното изчерпване на ограничените природни ресурси.

Също така е доста важно да вземате предвид мощността, при която са пригодени да работят вашите електроуреди (обикновено означена в спецификациите или на опаковката) и да я съпоставите с работните параметри на вашата мрежа. Така ще си спестите проблеми с електрическата инсталация и множество безвъзвратно повредени електроуреди.

Да обобщим - разбирането за това какво е ват и осъзнаване на неговото приложение в нашите ежедневни дейности ни помага минимум да разбираме по-добре сметката си за електричество и да я обвържем логически с мощността на различните електроуреди, обозначена в техните спецификации. Не е никак малко, нали? Като добавим към това и информацията, че не всеки уред е пригоден за работа във всяка мрежа, то определено няма да бъдем неподготвени за предизвикателствата, които битът ни отправя на дневна база и ще си спестим много потенциални електрически аварии.