Изграждането на домашната електрическа инсталация е изкуство, съчетано с голяма доза наука, за комбинацията от които по традиция се доверяваме на професионалисти. Но въпреки това мнозина от нас са изпитвали непреодолимото желание да надникнат поне замалко зад мистичната завеса и да открият тайната, благодарение на която конструкцията функционира.
И докато разкодирането на шифъра в неговата пълнота и всеобхватност изглежда изключително невъзможна задача, то можем съвсем спокойно да се опитаме да внесем малко систематизираност и да обясним някои от основните понятия, свързани с него.
Какви са главните характеристики на една стандартна домашна електрическа инсталация?
Инсталацията в жилището ни е електрическият път, по който енергията от електроцентралите минава, за да достигне до крайните консуматори в дома ни - осветителни тела, кухненско оборудване, телевизори и всички електроуреди, за които се сещате. Процесите в нея се случват по точно определен, предварително заложен по електрическа схема начин, който е в основата на безопасността и удобството ни.
Обикновената жилищна инсталация, налична в домакинствата, е монофазна, т.е. състои се от два типа проводници, наречени фаза и нула, от което следва, че най-често е конструирана от двужилни кабели.
Между фазата и нулата възниква напрежение със стойност около 220V, което се пренася от първия тип. В инсталациите съществува и т.нар. заземителна жичка, представляваща третият вид електропроводим компонент, която се грижи за защитата на хората и уредите в случаи на късо съединение, свръхток, пренапрежение, като отвежда заряда към земята.
Ключов фактор за правилното изграждане и функциониране на една инсталация е компонентите в нея да са съвместими по параметри и да могат да обслужат безпроблемно всички консуматори, свързани към тях. Ако се подберат устройства с номинален ток или работно напрежение, несъвместими с реалната ситуация, или пък просто прекалено много уреди се включат към един източник на захранване, могат да настъпят множество негативни последици.
Какво представлява електрическото табло?
Таблото е един от основните елементи на инсталацията, който представлява своеобразна пресечна точка, преразпределяща потока на електрическия заряд. По своята същност е сигурна и обезопасена пластмасова или метална кутия, в която се съхранява защитна апаратура ниско напрежение като главен и междинни прекъсвачи и дефектнотокови устройства. В близкото минало сред приспособленията, участващи в изграждането му, можеха да бъдат разпознати и специални керамични предпазители, наречени бушони.
Общата функция на защитните електроматериали, влизащи в състава на таблото, е да засекат наличие на определена стойност на ток или напрежение, излизаща извън стандартите за мрежата. Вследствие на отчетената аномалия те изключат съответната верига за изключително кратко време, като по този начин предпазват нас, хората, както и оборудването от прекия контакт с мощно електричество, който може да се окаже фатален.
Всеки от автоматичните прекъсвачи е подбран със съответна максимална сила на номиналния ток, която да съответства на натоварването на консуматорите. За междинни предпазители, контролиращи конкретни токови кръгове, разпространената стойност на параметъра е между 10А и 25А, а за главни такива: 50А - 63А. Дефектнотоковите защити също се подбират с подходящ работен ток, чувствителност и изключвателна способност, които да са съвместими с останалите елементи.
Какво е токов кръг и какви са основните насоки при тяхното формиране в електрическата инсталация?
Споменахме понятието токови кръгове, а не сме изяснили какво точно представлява то. За да се облекчи и диференцира работата на електрическата инсталация, тя се разделя на вторични функционални участъци, с други думи - самостоятелни токови кръгове. Препоръчва се те да се обособяват на база натоварване, по етажи и по помещения. Наличието им гарантира, че при повреда, вече споменатият предпазител ще изключи само проблемната област, а не инсталацията като цяло.
На собствени токови кръгове по принцип се радват осветлението, контактите, както и по-мощни електроуреди като бойлери и отоплителни или готварски печки, консумиращи значителни киловати електроенергия. Ако жилището ви представлява къща на няколко етажа, е препоръчително да монтирате отделно разклонително табло с предпазители, което е свързано с главното такова посредством проводник със сечение поне 6 mm².
Колко са важни заземяването и мълниезащитата?
Заземяването (или зануляването) е много важен компонент от всяка електрическа инсталация, защото гарантира нейното безопасно функциониране и отвеждането на явления като остатъчен ток извън нейните рамки. Както вече споменахме, при еднофазни мрежи то е малко по-специфично, защото нямаме предвиден специален общ заземителен проводник, а такова (или алтернативно зануляване) трябва да бъде предвидено за всеки уред поотделно.
Заземяващият проводник е жълто-зелен на цвят и служи за свързването на уредите към единна заземяваща шина, разположена в таблото и дефектнотоковата защита. В допълнение, заземяващата шина трябва да бъде вързана към системата за мълниезащита, водопроводите и другите типове тръби, както и всички метални съоръжения, положени в основите на сградата. По този начин се гарантира оптимално изравняване на електрическия потенциал и минимизиране на рисковете. Ако инсталацията ви е трифазна, следва да се базирате на този принцип за изграждането ѝ.
Добре проектираната и реализирана мълниезащита от своя страна също е стандарт, заложен в множество нормативни уредби, като напрактика не се допуска наличие на обитаван от хора обект без подобна конструкция. Повече информация за спецификите на мълниезащитните системи можете да прочетете тук.
Как се подбират кабели и проводници за електрическа инсталация и къде се полагат?
Няма инсталация, която може да съществува без кабелите и проводниците - онези фини или не чак толкова фини електропроводими нишки, които пренасят електрически ток от точка А до точка Б. По правило масовите жилища се изграждат с едножилни или двужилни медни проводници, като в зависимост от натоварването в съответния токов кръг се подбира различно по размер сечение.
В общия случай колкото по-голяма е стойността на номиналния ток и мощността на консуматора, толкова по-голям диаметър е необходим. За стандартно осветление е достатъчно да се подбере проводник със сечение около 1,5 mm², за контакти - около 2,5 mm², а за по-енергоемки уреди като печки - поне 4 mm².
Обичайният начин за полагане на кабели е в предварително вградени в стените и таваните канали или тръби, макар че често употребяваните в инсталации мостови кабели могат да се поставят директно в мазилка. Размерът (диаметърът) на инсталационните материали за полагане на кабели трябва да е съобразен с техния брой, сечение и специфики. За да ги прокарате по правилен начин, следвайте предварително заложените предписания спрямо техническите им характеристики.
На всички места, в които проводниците се разклоняват, следва да се монтират подходящи разклонителни кутии в кръгла или квадратна форма. Това прави цялостната конструкция много по-функционална и податлива на последващи надграждания и промени.
Какви са подходящите начини за свързване на проводници?
Проводниците могат да се свързват чрез няколко способа, които гарантират различни степени на сигурност и качество на електрическата връзка. Простото оголване на проводниците, усукването им и изолацията с изолирбанд далеч не е толкова благонадежден метод колкото клемите например. Запояването или заваряването са опции, които допринасят за добър електрически контакт, но пък се демонтират доста по-трудно.
Кабелните накрайници като кабелни обувки или различни видове конектори също са подходящ начин за свързване, стига да имате инструменти, подходящи за кримпване или кербоване, чрез които да осъществи конкретния тип електрическо пресоване. Накрайниците притежават различно сечение и цветова маркировка (в случаите, когато са изолирани), които спомагат за по-лесното определяне за какъв тип проводник са предназначени.
Най-доброто съвременно средство за свързване на проводници в са клемите. Инсталацията им е бърза и лесна, в повечето случаи само с клик или обикновено завинтване, което е предпоставка и за опростеното им отстраняване, ако се наложи промяна. Приспособленията осигуряват високо качество на връзката и се отличават с по-високо равнище на безопасност на изолацията, отколкото аналозите си.
Какви са най-важните инструменти, които са ни необходими?
За да извършим някаква базова дейност по електрическата си инсталация, в общия случай са ни необходими съвсем стандартни инструменти. Освен добре познатите на всички клещи и отвертки, е препоръчително да се сдобием с по-професионални инструменти за оголване и рязане на кабели, кримпване.
Задължително е и наличието на измервателни приспособления като фазомер и мултицет, с помощта на които да дефинираме дали през съответната част на веригата преминава електрически ток. Никога не работете, когато захранването е включено, и вземете всички предпазни мерки за безопасна дейност, ако се захващате с подобни ремонтни начинания.
Колко обхватна е всъщност темата за електрическата инсталация?
Отговорът на този въпрос, както сами се досещате, е изключително много. Едва ли има текст, който да обхване всичките нюанси, които се наблюдават при изграждането на една електрическа инсталация, така че това съвсем не е и целта на настоящето изложение.
Съществуват редица нормативни стандарти, които гарантират, че тя ще покрива всички изисквания за безопасност, както и че ще бъде работеща, функционална и удобна за ползване от крайния потребител. За повече детайли и конкретни показатели ви насочваме да прочетете именно тях, защото макар и устойчиви, те подлежат на известни изменения във времето.
За професионалното изграждане на подобно електрическо съоръжение горещо ви препоръчваме да се възползвате от услугите и познанията на професионалист. Инвестицията е дългосрочна и със сигурност си заслужава.