Ние вярваме в старата максима, че не е необходимо да е 8 март, за да отчетем постиженията на нежната половина от човечеството в областта на енергетиката и електроенергията, и не само. Макар че сферата е подчертано мъжка, има много дами, които са оставили своя отпечатък и допринесли по ключов начин за развитието и прогреса на технологиите. Нещо повече - те са оставили изключително ярък личен пример с живота и делото си, който вдъхновява днешните жени да следват мечтите си и да не се отказват от пътя, който са си избрали. За пет от най-влиятелните дами ще ви припомним днес. 

Едит Кларк


Знаете ли коя е първата жена в света, която официално се дипломира като електроинженер и впоследствие самата тя започва да чете лекции като професор? Това е американката Едит Кларк, която успява да завърши Масачузетския технологичен институт в началото на XX век, а след години и да преподава в Университета в Тексас. 

След като приключва университетското си образование, тя започва работа в небезизвестната компания General Electric, като най-значимата ѝ заслуга е изобретяването и патентоването на т.нар. калкулатор на Кларк, който спомагал за решаването на математически задачи, свързани с преноса на електричество. Постиженията в хода на живота ѝ са напълно достатъчни, за да я приемат като първия член от женски пол на Американския институт на електроинженерите.

Ролята на Едит Кларк ще остане ключова за историята, защото тя е пионерът, който неформално дава началото на електроинженерството като професия за жена и доказва напрактика, че академичните постижения и изграждането на положителна репутация в сферата са абсолютно възможни. И към днешна дата, тя е вдъхновение за много млади момичета да не спират да преследват мечтите си и да не се отказват от пътя, който ще ги направи щастливи и пълноценни.

Алис Паркър


Алекс Паркър е дама от африко-американски произход, която през 1919 година успява да изобрети и патентова първата отоплителна печка на газ. Нейната идея включва иновации като използване на въздухопроводни тръби за отопление на целия дом - нещо, което дотогава не е правено, но се оказва в пъти по-ефективно от алтернативите с въглища или камина. На тази база стъпват и съвременните форми на централно отопление, които все още са широко разпространени в дома и индустрията. 

Любопитното около нея е мистерията, в която е обгърнато името ѝ. Тъй като отоплителната система в първоначалния си вид никога не достига до масово производство, интересът към откривателя ѝ към онзи момент явно е бил доста слаб. Това е и причината информацията за личността на американката да е доста оскъдна, като дори няма потвърдена рождена дата или снимка,. И все пак не можем да не отчетем иновативния инженерен поглед на Алис Паркър и предприемчивото ѝ мислене, които биват оценени подобаващо няколко десетилетия по-късно. 

Ирен и Мария Кюри


Едва ли може да съществува текст за жените в науката, който под някаква форма да не засегне името на Мария Кюри. Нейните постижения далеч надминават сферата на електроинженерството, формирайки представата ни за света такъв, какъвто го познаваме. Не само че открива химичните елементи полоний и радий, но тя установява и способността на урановите лъчи да накарат въздуха да провежда електричество. 

Един малко по-слабоизвестен факт е, че по време на Първата световна война Кюри изобретява преносими рентгенови устройства и спринцовки с радон, които да помогнат за третиране на рани и оказване на адекватна помощ. Това само по себе си помага на над един милион войници, като не само спасява животи и облекчава страданията им, но и им дава шанс да се завърнат при близките си. 

Мария Кюри е първата жена, която печели Нобелова награда, като дори го прави за две различни научни области - физика и химия. Тя е и пионерът от женски пол с успешно защитена докторантура от френски университет (Едит Кларк завършва само магистратура), като впоследствие започва да преподава в същия университет. 

Примерът ѝ очевидно е бил вдъхновяващ не само за нас като съвременници, а и за собствената ѝ дъщеря Ирен, която тръгва уверено по нейните стъпки. Заедно със съпруга си Фредерик Жолио-Кюри (да, той взема фамилията на жена си след брака), Ирен става лауреат на Нобелова награда за откриването на изкуствената радиоактивност. Дори внучката на Мария Кюри - Хелен, става университетски преподавател по атомна физика и през целия си живот не спира да е активен защитник на правата на жените. 

Житейската история на дамите Кюри е абсолютното доказателство, че добрият пример може да мотивира и възпитава поколения напред и да допринесе по безапелационен начин за развитието на обществото.

Лиза Майтнер


Историята на радиоактивността продължава да бъде разработвана и проучвана дори и до ден-днешен. Един от най-отявлените етапи по пътя е съвместното откритие на Лиза Майтнер и Ото Хан, че атомите на урана могат да се делят, ако се подложат на “обстрел” с неутрони. Майтнер успява да изчисли математически енергията, която реакцията освобождава, и я кръщава ядрено делене или ядрен разпад. 

Самият Айнщайн не пести суперлативите си по отношение на изобретателката, наричайки я “германската Мария Кюри”. Лиза Майтнер е първата жена, която освен че защитава докторат от Университета във Виена, превръща преподаването в своя основна професия. За именитите ѝ предшественички това е било епизодична допълнителна дейност, която им помага да популяризират идеите си и да утвърдят авторитета си.

Въпреки че Нобеловата награда за ядрения разпад се присъжда еднолично на Ото Хан (факт, отчетен като несправедливост от много нейни съвременници), Лиза Майтнер все пак успява да постигне нещо забележително. На нея се присъждат цели 19 нобелови номинации за химия в периода 1924-1948, както и 29 такива - в областта на физиката за интервала между 1937 и 1965 година. Впечатляващо, нали?

Чен-Шиуинг У


Кой не е чувал за проектът “Манхатън”? А знаете ли, че един от членовете на организацията за създаване на първите в света ядрени оръжия в САЩ е Чен-Шиуинг У? Тя става известна с т.нар. “У експеримент”, както и с теориите си за нарушение на паритета и бета разпадането, като съвсем заслужено си спечелва титлата “кралица на ядрените проучвания”. В допълнение на тези постижения, тя става и първата жена президент на Американското общество на физиците (APS) и първата дама професор в Принстънския университет.