Ако не правите разлика между абревиатурите ЕДН и ЕГН, не се притеснявайте, определено не сте единствени! И докато единният граждански номер, или иначе казано ЕГН-то, е нещо, познато на всеки, на когото му се е налагало поне веднъж да попълни средностатистически документ или да докаже самоличността си, то ЕДН е далеч по-мистично и непознато за широката общественост понятие.

Електродвижещото напрежение - ЕДН - се свързва с името на английския изследовател Майкъл Фарадей.


Макар че започва научния си живот като химик, именно физичните му открития в сферата на електромагнетизма му отреждат ролята на един от най-значимите учени на своето време. Ражда се в изключително бедно семейство и не успява да получи качествено образование, но за сметка на това компенсира с естествено любопитство, възползвайки от всяка възможност да чете, докато в детско-юношеска възраст работи като разносвач за търговец на книги. Дори успява да си оборудва домашната лаборатория, в която провежда различни експерименти и която предопределя житейския му път.

През не толкова далечния 19 век текат усилени експерименти в сферата на електричеството, съпроводени с много интересни открития - физици като Оерстед и Ампер успяват да докажат, че електрическият ток има способността да създава магнитно поле. Въз основа на това, Фарадей решава, че и обратното би трябвало да е в сила, т.е. магнитното поле да има свойството да предизвиква протичане на електрически ток. Така той открива явлението електромагнитна индукция, което показва неразривната връзка между електричното и магнитно поле.

Чрез провеждането на няколко опита, англичанинът успява да изведе т.нар. “Закон на Фарадей”, който доказва тезата му. На база на експериментите му се установява, че ако във веригата на една намотка N се включи чувствителен галванометър G и към нея се доближи или отдалечи постоянен магнит (или електромагнит), то в намотката ще протече краткотраен електричен ток (наречен индуциран) и ще се наблюдава отклонение на стрелката на галванометъра. Отклонението е правопропорционално на скоростта на движение на магнита спрямо намотката. При промяна на местата на полюсите на магнита, посоката на тока и съответно посоката на отклонението на стрелката се променят. Индуцираният ток може да възникне дори и в обратния случай, когато магнитът е неподвижен, а намотката се премества спрямо него.

Изменението на магнитния поток през площта на проводника води до възникване на допълнително напрежение, което се нарича индуцирано ЕДН и се бележи със символа Ɛ. Електромагнитна индукция пък е явлението, при което се индуцира ЕДН в резултат на промяната на магнитния поток. Посоката на индуцирания ток в затворен проводников контур е такава, че магнитното поле, създадено от него се стреми да компенсира измененията на външното магнитно поле.

Този принцип е отразен и в гореспоменатия закон на Фарадей за електромагнитната индукция, гласящ приблизително следното: “Всяка промяна на магнитния поток с времето през площта на даден затворен неподвижен проводник е свързана с възникването на индуциран електричен ток (индуцирано електродвижещо напрежение)”.

Електродвижещото напрежение по затворен контур е пропорционално на степента на промяна на магнитния поток (промяната може да бъде както по големина, така и по посока) през произволна повърхност, оградена от контура. Следователно, електрически ток ще протича във всеки затворен проводник (затворена навивка), когато магнитният поток, минаващ през оградената от проводника повърхност, се променя. Това е в сила при промяна на интензитета на магнитното поле, както и при движение на проводник в него.

ЕДН се нарича още електродвижеща сила (ЕДС).


Големината на индуцираното ЕДН зависи най-общо от следните фактори (при равни други условия): Броя на броя на проводниците във веригата: колкото повече проводници има, толкова по-голямо ще е и ЕДН; Скоростта на относителното движение на намотката и магнита: колкото по-висока е скоростта, с която проводникът се движи през магнитното поле, толкова по-висока е стойността на ЕДН; Повишаване на силата на магнитното поле: по-висок интензитет на магнитното поле води до по-високо ЕДН.

На принципа на електромагнитната индукция се базира действието на генераторите, индукционните мотори (електродвигателите), трансформаторите и повечето електрически машини.

Индуцираното електродвижещо напрежение е различно понятие от стандартното напрежение (U), макар и двете да се измерват във волтове (V). ЕДН е непотенциално, като възниква за сметка на преобразуването на някакъв вид (обикновено механична) енергия в електрическа и разделя положителните и отрицателните заряди между полюсите на източника, действайки от „-“ към „+“. С други фуми, ЕДН е странична сила, която има неелектрически произход, докато природата на традиционното напрежение е строго електрична. По своя физически смисъл ЕДН на източника на ток е числено равно на работата на страничните сили по преместване на единичен заряд.

Трудът на Фарадей е монументален, като бележи началото на нова посока на откритията, свързани с електричеството. Електромагнетизмът е направление, изследвано от още много видни учени като Максуел и Ленц, които го развиват и допълват. Естествено, материалите, посветени на електродвижещото напрежение са много и изключително детайлни, така че вземаме осъзнатото решение да не навлизаме дълбоко в техните специфики, а да се придържаме към основата.

Още повече, че дори и да не можете математически да изчислите ЕДН-то, генерирано от проводник, движещ се през магнитно поле, винаги можете да се придържате към познанието за цифрите на вашето ЕГН. Повечето хора така и няма да разберат разликата!